Зърнопроизводителите искат среща с Гълъб Донев, в противен случай стачка
Зърнопроизводителите обезпокоени от вноса на украинско зърно. Радостина Жекова, представител на зърнопроизводителите в Добруджа разяснява пред Българска национална телевизия, че 13 милиона тона зърно годишно създава България и то залежава в складовете.
Вносът от Украйна е на ниска себестойност. Няма правилник у нас кой внася украинското зърно и къде се съхранява, по думите й. От Министерство на земеделието и храните са дали обещание подобен правилник и да стане ясно кой внася зърно от Украйна, къде го обработва и пласира. У нас сега има с 1,2 милиона тона повече стока. 13 милиона тона годишно ние произвеждаме, а консумираме до 3 милиона тона на година. Секторът се притеснява от банкрут, според Жекова. В България е импортирано украинско брашно, а какво е качеството му - не е ясно.
Станимир Станчев, производител от Русе счита, че проблемът ще се задълбочава. Според него огромна част от зърното остава у нас. Не се знае какви храни консумираме. Ние сме в протестна подготвеност и чакаме среща с министър-председателя, сподели Станчев. След тази среща те ще решат по какъв начин ще работят. Всичко се подвига, единствено нашата цена понижава, оставени сме на произвола на ориста, неудовлетворен е той.
Марияна Кукушева от браншовия съюз на хлебарите и сладкарите сподели, че няма импорт у нас на украинско брашно, нито импорт на украинско зърно за брашно. То се употребило за фураж, защото не отговаряло на фитосанитарните условия. Проблемът може да се реши съгласно нея в разговор с изпълнителната власт.
Българският самун се прави от българска пшеница, безапелационна бе Кукушева. В момента нямало търсене на пшеница. Хлябът предстои на всекидневен надзор, по думите й. По време на войната украинското зърно е изгубило част от своите качества. Хлябът е единствената стока, която е запазила цената си 8 месеца. Заради нулевото Данък добавена стойност няма скок в цената. Това обаче не значи заледяване на цената. Ако има растеж в цената на насъщния, то ще е поради растеж на заплатите в бранша.
Вносът от Украйна е на ниска себестойност. Няма правилник у нас кой внася украинското зърно и къде се съхранява, по думите й. От Министерство на земеделието и храните са дали обещание подобен правилник и да стане ясно кой внася зърно от Украйна, къде го обработва и пласира. У нас сега има с 1,2 милиона тона повече стока. 13 милиона тона годишно ние произвеждаме, а консумираме до 3 милиона тона на година. Секторът се притеснява от банкрут, според Жекова. В България е импортирано украинско брашно, а какво е качеството му - не е ясно.
Станимир Станчев, производител от Русе счита, че проблемът ще се задълбочава. Според него огромна част от зърното остава у нас. Не се знае какви храни консумираме. Ние сме в протестна подготвеност и чакаме среща с министър-председателя, сподели Станчев. След тази среща те ще решат по какъв начин ще работят. Всичко се подвига, единствено нашата цена понижава, оставени сме на произвола на ориста, неудовлетворен е той.
Марияна Кукушева от браншовия съюз на хлебарите и сладкарите сподели, че няма импорт у нас на украинско брашно, нито импорт на украинско зърно за брашно. То се употребило за фураж, защото не отговаряло на фитосанитарните условия. Проблемът може да се реши съгласно нея в разговор с изпълнителната власт.
Българският самун се прави от българска пшеница, безапелационна бе Кукушева. В момента нямало търсене на пшеница. Хлябът предстои на всекидневен надзор, по думите й. По време на войната украинското зърно е изгубило част от своите качества. Хлябът е единствената стока, която е запазила цената си 8 месеца. Заради нулевото Данък добавена стойност няма скок в цената. Това обаче не значи заледяване на цената. Ако има растеж в цената на насъщния, то ще е поради растеж на заплатите в бранша.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ